БИЗО̀Н м. Див северноамерикански бик, който се отличава с гърбав врат и силно развита предна част на тялото, покрита с дълга, мека козина. Bizonus. В степите изобилствуват къртиците, .., прерийни вълци. Някога тук са се въдели на огромни стада бизоните. Л. Мелнишки, К, 31.

— Лат. bison.


Източник: Речник на българския език (онлайн)