БИЛГЍЯ ж. Диал. Брус за точене на ножове, бръсначи и други дребни сечива; гладило, гладич, гладилка.

— От тур. bileği. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. Друга форма: билегѝя.


Източник: Речник на българския език (онлайн)