БОТЍНКИ мн., ед. (рядко) ботѝнка ж. Вид дамски или детски обуща, високи до глезена; боти, ботини. Сега, най-напред, на Стоянка да купя ботинки с ластици, да се радва. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 27. Детски ботинки. Чортови ботинки.

— От фр. bottine през рус. ботинки.


Източник: Речник на българския език (онлайн)