БРО̀НХИ мн., ед. (рядко) бронх м. Анат. Тръбовидни образувания на дихателната система у висшите гръбначни животни и у човека, които служат за отвеждане на въздуха до алвеолите на белите дробове.

— От гр. βρὁγχος ‘трахея’ през нем. Bronche, Bronchie.


Източник: Речник на българския език (онлайн)