БУТНЍКОЛИБА м. Разг. Пренебр. 1. Заплеснат, глупав, завеян човек; ахмак, бунак. — Хвърли се, ви казвам. Караман след мечката и аз, нали съм бутниколиба, престраших се — та по него. „Уаа, уа!“ — дигнах и кривака: с мечка ще се боря! З. Сребров, МСП, 85. — Тъй, познавам баща ти. Той е харен човек и работлив кооператор. Ами ти как се извъди такъв бутниколиба? Г. Краев, Ч, 146.
2. Като прил. неизм. Обикн. при собст. име. Глупав. Не знае и бутниколибата Григор, че това му ходене в Яворово не ще да е като есенешката разходка със Захария Стоянов. Н. Хайтов, ШГ, 128. Дако беше бутниколиба човек. Като остана сирак, заду по Влашка и Богданска земя, скита, губи се и се завърна едно лято дрипав като циганска торба и с една висока моканска гугла на главата. Чудомир, Избр. пр. 13.