БУХТЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бухтèне. От време на време откъм Родопите, бухтението на топовни гърмежи са слушаше, които ехтеха, като че да са хвърлеха под земята. З. Стоянов, ЗБВ II, 147.
БУ̀ХТЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бу̀хтене, бъхтене.
