БЪЛГАРА̀Н, мн. -овци и (рядко) -и, -нци, м. Остар. Шег. Българин. Това е българска картина,..! Тоз, който я е писал, / той во душата си е имал ясна мисъл: / прозрял в това що е същинския живец / на българаните. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 169.
