БЪЛГАРА̀НОВЕЦ, мн. -овци, м. 1. Разг. Неодобр. Българин. Нека видят нашите българановци, какво се вика дуел. Ив. Вазов, Д, 25.
2. Остар. Сътрудник на хумористичния вестник „Българан“ (1904-1909 и 1916-1924). „Квартирата“ на „Българан“ беше гостилница „Средна гора“ на бай Георги.. Заведението беше в партера на стара, двуетажна постройка, с големичка зала, едната страна на която бе заета от дълга маса на българановците. К. Константинов, ППГ, 125. „Християнин“ започнал третата си годишнина и благочестивите му редактори изпращат на „Българан“ първия си брой с нескрито намерение да уязвят със своя хумор българановците. Хр. Смирненски, Съч. III, 47.