БЪЛГАРЍЯ1, мн. няма, ж. 1. Събир. Остар. Българите, българският народ като едно цяло. Оная ми ти българѝя като се спусна да купува вестника, той има̀ двойни издания... Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 123. На българията дай хляб; ний много хляб ядем. Ал. Константинов, БГ, 46.
2. Диал. Българската земя. Зашила и Бойка ленена риза, /../ — „Да даде господ чернока Бойке, / да я ушиеш във българия, / да я съдереш в черни цигани“. Нар. пес., СбВСт, 381.
БЪЛГАРЍЯ2 ж. Диал. Булгария; българина. Я навънка постой, / поп и калугерян, — / я да ти посвиря / с тенка българия. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 6.