ВАКУО̀ЛА ж. Биол. Малка, обикн. кълбовидна празнина в растителна или животинска клетка, изпълнена с течност с различен химически състав. В протоплазмата има мехурчета — вакуоли, изпълнени с клетъчен сок. БТН V и VI кл. (превод), 12.

— Лат. vacuola.


Източник: Речник на българския език (онлайн)