ВЍДЕТ. Остар. и диал. Само с гл. с ъ м в З л. ед. Видно е, вижда се. „Г-н подпоручик... тука... ей горе... сърби... елате... огън...“ „Сърби ли? Колко?“ „Не е видет. Огъня е видет“. М. Кремен, Б, 115. Л у д о-М л а д о — Няма да те пусна .. да се порадваме и ний един на друг! К а л и н а — Та тука ли намери сгода — отвред е видет! П. Тодоров, Събр. пр II, 201. Тъй близко видет е [селцето] — на длан. / А няма стигане. К. Христов, ЧБ, 71. Кажи, защо си тъй замислен? / .. / По твоите очи е видет, че сам си плакал ти. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 19.