ВИНОДЀЛИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Лозарство. Поминуват ся със земеделие, скотовъдство, виноделие. ВИ, 11.

2. Винарство. От събрания капитал на това дружество по̀ оная година са проводили троица ученици у някое си земледелческо училище в Европа, за да ся учат един на земледелие, друг на скотовъдство, а трети на лозарство и виноделие. Хр. Данов, Лет. 1869, 133. Българи вобще не употребляват прихитрения във виноделие си, както да варят вина, да ги размесят с разни отровни вещества. Г. С. Раковски, П I, 75.


Източник: Речник на българския език (онлайн)