ВИНТЯ̀КЕ, мн. -та, ср. Рядко. Винтяга. Върху моряшката си фланелка бе наметнал едно брезентово винтяке модел „началото на века“. Ем. Манов, МПЛ, 256. Въпреки дебелия пуловер и винтякето сутринта .. се събудих от студ. Д. Калфов, ИТШ, 27.

— Нем. Windjake.


Източник: Речник на българския език (онлайн)