ВКУША̀ВАМ, -аш, несв.; вкуся̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. Остар. Вкусвам. Ти почна да роптаеш против тая власт, — аз те натиках в участъка и когато, по милост, ти хвърлях една кора хляб, аз на блестяща трапеза,.., вкушавах неведомо за теб наслаждение. Ал. Константинов, Съч., 209. Доста дълго време седях под увисналите клони на един габър и упоен вкушавах това мрачно наслаждение от тишина и ужас... Ив. Вазов, Съч. XVII, 130. Нема̀ на простия и сиромаха не трябваше да даваме да вкуси и той барем малко от онези душевни наслаждения, от които постоянно вкушавате вие — чиновници, офицери и богаташи? Т. Влайков, БСК III, 276. Когато езичникът е излизал от храма, усещал е сърцето си разширено, освежено. Християнинът излиза смазан от църквата, сърцето препълнено със страхове, които му запрещават да вкушава от наслаж- денията на живота. К. Величков, ПССъч. III, 44. вкушавам се, вкуся се страд. Красотата и поезията на тоя зимен пейзаж само се чувствуваха, разбираха, вкушаваха, както красотата на една мисъл. Ив. Вазов, Съч. VIII, 161.
— Друга форма: в к у с я̀ в а м.