ВОСПРИЀМАМ, -аш, несв.; восприèма, -еш, мин. св. восприèх, прич. мин. страд. восприèт, св., прех. Остар. Книж. Възприемам. Домовладиката .. беше добър человек и ги восприя с радост, та ги нагости колкото добре можеше. П. Берон, БРП, 88. Това дело восприех аз: сочиних тойзи буквар изперво със имена, местоимения и прочая. П. Берон, БРП, 2-3. восприемам се, восприема се страд.
— Друга форма: в о с п р и ѝ м а м.