ГАЛЬО̀ТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Човек, който кара гальота. Освен мухи в двора живееха гальотаджии, хамали, имаше разпрегнати талиги, купища чували, някакви дъски и разни парцали. К, 1927, бр. 110, 2.
