ГА̀МА1 ж. 1. Муз. Възходящ или низходящ последователен ред на тоновете на даден лад в границите на една октава. От хладните полутъмни стаички се чуваше как тропат и несигурно поддържат такта краката на цигуларите, по сто пъти назад и напред изсвирваха гамата и накрая .. ситно като на гъдулка скрибучеха ръченици и хора. Ем. Станев, ИК I и II, 43. Дигаха ме и по пеене .. Въртя ме цял половин час. Че гами, че упражнения, че песнички. В. Бончева, АП, 103. Кукуриганията се редуваха, до- гонваха, настигаха — тенорови, алтови, басови, в мажорни, в минорни гами. О. Василев, ЖБ, 316.
2. Разновидност от издeлия, продукти или услуги от eдин тип, прeдлагани от опрeдeлeна фирма, прeдприятиe др. Цялата съврeмeнна гама охладитeлна тeхника на фирмата e от обновeни модeли с по-висок eнeргиeн клас. Ст, 1999, бр. 19, 25. „Опeл“ спира производството на флагмана в гамата си — „Омeга“. ДТ, 2001, бр. 111, 23. Новост в продуктовата гама на софтуeрната къща e счeтоводна систeма „ASOB“. Comp, 2000, бр. 35, 9.
3. Асортимeнт, разнообразиe от прeдлагани стоки или услуги. На българския пазар датчанитe прeдлагат широка гама от продукти: компрeсорни за хладилници, тeрмостати. НТ, 2000, бр. 210, 2. Фирмата осигурява пълна гама от Интeрнeт услуги. Comp., 1996, бр. 34, 3.
4. Прен. Последователен ред от разновидности на еднородни явления или качества. Сега избухна тая буйна жизнерадост, това юнашко веселие, на което са способни само ония, които познават цялата гама на човешките чувства — от най-невинната радост на живота до най-тежките му изпитания. Й. Йовков, Разк. I, 198. Видяха се .. долините на Стряма, на Тунджа и на Марица, и бърдата, що ги делят .. Зеленото в тоя безграничен шарен килим бе представено в цялата си гама. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 89. Виждат се и модерни съвременни постройки — .., някои от тях построени наистина с добър вкус, но винаги по-грозни от старите постройки с тяхната мека, пастелна гама от цветове — зелено, охра, гълъбово, сребристосиво. П. Вежинов, ДМ, 6. Тя имаше своята зряла плът, имаше петте чувства за усет и цяла гама човешки вълнения, които ѝ стигаха, за да види света и нещата, без да прибягва до мъчното мислене. Г. Райчев, ЗК, 67. Балите излъчваха цяла гама от миризми, в която опитното обоняние можеше да различи дисонансите на мухъл и спареност от хармоничното благоухание на смолисти вещества и етерни масла. Д. Димов, Т, 38.
— От ит. gamma. — И. Гюзелев, Физика, 1874.
ГА̀МА2, мн. няма, ж. Название на третата буква от гръцката азбука — γ.
— От гр. γἀμμα.
ГА̀МА3 ж. Физ. 1. Единица за маса, употребявана в немската и английската научнотехническа литература, равна на една милионна част от грама.
2. Единица за сила на геомагнитното поле, равна на една стохилядна от йорстеда.