ГÀМА-ЛЪЧЍ мн. Физ. Електромагнитно излъчване с много малка дължина на вълната и по-силна проникваща способност от ренгеновите лъчи. През 1900 г. Пол Улрик Вилард открива в радиоактивното излъчване трети тип лъчи с необикновена способност за проникване, които магнитното поле изобщо не отклонява.Той ги нарича гама-лъчи. Г. Асенова, ИН (превод), 17.


Източник: Речник на българския език (онлайн)