ГА̀НГА̀Л м. Диал. Сплит, плетеница. До тях тулеше се през клоните на върбите просто двукатно здание, грубо измазано с глина, разпукана и окапала, с прозорци без стъкла, обвесени живописно с гангали царевица. Ив. Вазов, Съч. ХI, 29. Те надникнаха и видяха в стаята увиснали на стената бели и златни гангали пашкули. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 84.
— От тур. κangal. — Друга форма: к а н г а̀ л.