ГЛЍНАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Глинест, глинен. Някои ниви, напр. жилавите глинави ниви, трябува повече пъти, напр. три-четире, да ся преорат, па тогава да ся сеят. Лет., 1873, 255. Глинава пръст.


Източник: Речник на българския език (онлайн)