ГЛИНЯ̀СВАМ1, -аш, несв.; глиня̀сам, -аш, св., непрех. За скали — превръщам се в глина, ставам на глина. Рашид, като си пушеше чубука, погледна на гробовните, глинясали от дългото време полегати камъни. Ц. Гинчев, ГК, 380. Силно глинясал варовик.
ГЛИНЯ̀СВАМ2, -аш, несв.; глиня̀сам, -аш, св., непрех. Диал. Обикн. за дърво — загнивам във вътрешността си.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.