ГОРЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който може да гори, който има свойството да гори. Този метод, при който цялата горима маса на въглищата без остатък се превръща в газ, се нарича газификация. Д. Русчев, НЗ, 25. Горими материали.


Източник: Речник на българския език (онлайн)