ГОРКЍЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. 1. Умал. от горък (в З знач.). Той [убитият партизанин] беше бос и стъпалото на единия му крак беше почерняло от засъхналата кръв .. — Горкичкият даскал — прошепна една старица. Ем. Коралов, ДП, 94.
2. Като същ. горкичкият, горкичката, горкичкото, мн. горкичките. Човек, който е за окайване, за съжаление; нещастен човек. Той, горкичкият, е много болен.