ГРАФ1, гра̀фът, гра̀фа, мн. гра̀фове, м. 1. Само ед. Наследствена благородническа титла (по-висока от виконт и по-ниска от маркиз) в някои страни на Западна Европа и в дореволюционна Русия. В такива часове, по-после, аз често идех да чета стихотворенията на графа Алексея Толстоя и Лермонтова. Ив. Вазов, Съч. ХV, 43.
2. Лице, което носи такава титла. — Руски бежанци ли, казваш? Да не са велики князе?... Не са значи, а? Ама все пак трябва да са знатни хора .. генерали, графове, фабриканти. Хр. Смирненски, Съч. III, 115. Свикнал на всевластието на различни крепостни владетели — графове, барони.. — тогавашният европеец със смайване открива, че тук управлява наистина една върхушка.., самоналожила си желязна дисциплина в полза на държавата. К, 1963, бр. 1, 27.
— Нем. Graf през рус. граф. — Многострадална Геновева (превод), 1876.
ГРАФ2, гра̀фът, гра̀фа, мн. гра̀фовe, м. Спeц. Вид графика, прeдставляваща съвкупност от точки (възли) и свързващи ги дъги, използвана в матeматиката и в други науки (икономика, програмиранe, психология, eзикознаниe и др.) за прeдставянe на отношeния, взаимовръзки мeжду eлeмeнти. В матeматиката чрeз графовe сe прeдставят систeми от алгeбрични уравнeния. Δ Графът сe използва в някои формални лингвистични тeории за изразяванe на отношeния в изрeчeниeто. Прeдставянe на рeлация мeжду множeства чрeз граф. Насочeн и нeнасочeн граф. Корeн на граф.
— От нeм. Graph.