ГРЀЗДЕЙ, -еят, -ея, мн. -еи, м. Диал. 1. Дървена запушалка, чеп на бъчва, на каца и под. — Кажи да ти напълнят черничевия бъкел.., и от средата — от средния грездей да ти наточат. Ц. Гинчев, ГК, 52. Точила е Неда / вино червено. / Кат го е точила, / грездей изтървала, / тамка задряма, че е разляла / вино червено. Нар. пес. СбВСт, 248.
2. Греж1 (Н. Геров, РБЯ).
3. Прен. Евфем. Мъжки детероден орган (Ст. Младенов, БТР I).
— Друга форма: г р è з д и й.