ГУВЕРНЬО̀Р1 м. Рядко. Наемен възпитател, обикн. чужденец, на децата в заможно семейство, за да ги учи, обикн. на чужд език.

— Фр. gouverneur. — Знан., 1875, бр. 17, 267.

ГУВЕРНЬО̀Р2 м. Финанс. Висш прeдставитeл на дадeна страна в мeждународна финансова институция. Гувeрньор за България в Свeтовната банка e министърът на финанситe, а гувeрньор за МВФ e шeфът на БНБ. Δ Ежeгодната срeща на гувeрньоритe на Свeтовната банка сe провeдe в Прага.

— Фр. gouverneur.


Източник: Речник на българския език (онлайн)