ГУГУ̀ТКАМ, -аш, несв. непрех. За птица, обикн. гугутка, гълъб и под. — гукам, гугутя. Гласовете си [жените] преправят и те звучат толкова неестествено, щото веднъж ти се струва, че птица гугутка, а втори път — та това не е нищо друго, освен кучешки лай. К. Странджев, ЖБ, 75.