ГУГУ̀ШКА ж. Диал. Гугутка; гугушина, гугутица, гугущук. Кой не я познава и кой не ѝ се радва? На едни места я наричат гугушка, на други — гугутка, а на трети — гугущук. ВН, 1961, бр. 3045, 4. Стани, стани, назли Яно! / .. / Гугушки се разгугае / на твоите капаици, / по оние рамни дворе. Нар. пес., СбБрМ, 450.


Източник: Речник на българския език (онлайн)