ДВАДЕСЕТА̀ЧЕНЦЕ и (съкр.) двайсета̀ченце, мн. -нца, ср. Умал. от двадесетаче и от двайсетаче. Представете си, че Иванчо се главява при някой господарин..; представете си, че Иванчо захваща да пооткрадва от господаря си десетаченца и двайсетаченца и старае се да си състави безгрешен капиталец. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 107.

— Друга (остар. и диал.) форма: д в а е с е т а̀ ч е н ц е.


Източник: Речник на българския език (онлайн)