ДВА̀ДЕСЕТЛЕВОВ, (съкр.) два̀йсетлевов и (съкр. разг.) два̀йселевов, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. със същ. м о н е т а или б а н к н о т а — който има стойност двадесет лева. Евлоги бръкна в палтото си, порови с пръсти в гънките на хастара и напипа там една двадесетлевова сребърна монета. А. Гуляшки, Л, 75. — НА̀ ти да пиеш едно шише ракия... НА̀ ти за две — Нато Рашев пъхна в ръцете му двадесетлевова монета. Д. Ангелов, ЖС, 159. Имах една двайсетлевова банкнота.
— Други (остар. и диал.) форми: д в а̀ е с е т л е в о в, д в а̀ е с е л е в о в.