ДВОЕ-. Остар. Книж. Първа съставна част на сложни думи, с ъ щ е с т в и т е л н и и п р и л а г а т е л н и, със значение: който има или се състои от две еднакви части; дву-, напр.: д в о е б о ж и е, д в о е г л а в, д в о е г о д иш е н, д в о е ж е н с т в о, д в о е з и ч н и к, д в о ек о р н е с т, д в о е к р а к, д в о е т о ч и е и др.


Източник: Речник на българския език (онлайн)