ДВОЕНО̀Г, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Двуног, двукрак. Да видиме сега съществувале ли са двоеноги същества в оние отдалечени от нас времена и какви са биле тие същества. Знан., 1875, бр. 5, 68.


Източник: Речник на българския език (онлайн)