ДВОЙКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Пренебр. Двойкаджия. Но на контролното колко ще изкара, / щом книга не похваща, не чете? / Ах, двойките са, братя, / за двойкаря / и утре пак ще го споходят те! Цв. Ангелов, НП, 80.
