ДВОЙНОКОПЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Зоол. Чифтокопитен. Тя [дивата свиня] е единственият представител на непреживните двойнокопитни животни из нашите гори. П. Петков, СП, 39.


Източник: Речник на българския език (онлайн)