ДВО̀РЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Уговарям, придумвам някои, които са сърдити, да се сдобрят; сдобрявам.
2. Помагам да се сгодят момък и мома, придумвам млади да се вземат; сватосвам. дворя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДВОРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Диал. Живея някъде; обитавам. Самодиви, самовили / и вие лоши юди, / и вие бели русалии, / сиви шарени змейове! / Ако тук сте седели, / ако тук сте дворили, съг си бежете пусто горо, / пусто горо тилилейско! Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 88.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.