ДВУЧА̀СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който трае, продължава два часа. Най-после измина се и областта на клековете, с които издъхва растителността, и картината, която ни се откри, богато ни възнагради за мъките на тоя съсипателен двучасов вървеж. Ив. Вазов, Съч. ХV, 134. Подполковникът се готвеше да наругае, както трябва, цивилните, а след това да намери някъде в градчето мастика, докато колоната направеше предвидения от правилника двучасов престой. Д. Димов, Т, 442. Двучасово занимание. Двучасова разходка. Двучасови упражнения.