ДЀВЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Деверов. Всяко село и всяка махала си имат своите престилки, чорапи и терлици, своите деверски торби и торбици планинарки. Н. Хайтов, ШГ, 109. Сега съм се младо заженило, / а девойка още у деверски ръце. Нар. пес., СбНУ ХI, 30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)