ДЕВЕТДЕСЀТ, -ттè и (диал.) -ття̀х, числ. бройно. 1. Число, което се състои от девет десетици. а) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Тридесет плюс шестдесет е равно на деветдесет. Δ Сто без десет прави деветдесет. Δ Деветдесет е четно число. б) В съчет. със същ. За означаване на количеството от толкова конкретни предмета. Тази малка флотица носеше храна за една година да прехрани деветдесет души. П. Кисимов, ОА I (превод), 18. Деветдесет села одих, / деветдесет моми любех — като тебе мома нема. Нар. пес., СбНУ XLIV, 187. ● В съчет. с друго число — за образуване на съставни числителни. Деветдесет и пет. Двеста и деветдесет. в) Разг. С числ. бройно о с е м д е с е т, с т о: о с е м д е с е т-д е в е т д е с е т, д е в е т д е с е т-с т о. За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числителните от съответните съчетания. В пролетния крос участвуваха деветдесет-сто девойки. ● Членувано. В съчет. с г о д и н и. Период от десет години, които следват след деветдесетата година на някое столетие. Тогава — в деветдесетте години на миналото столетие — той е бил обикновен учител. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 229.
2. Като същ. ср. Писменият белег, цифрата 90 (XC). Арабско деветдесет. Напиши още едно деветдесет. ● В съчет. със същ. н о м е р: Живеем в блок номер деветдесет. Δ В тази посока пътува автобус номер деветдесет. деветдесетте. Разг. За възраст — деветдесет години. — Анче — замисли се кметът, — комай по-стар от дядо Ангела Манолев нямаме.. — Колко години трябва да има? — Амче, трябва да е към деветдесетте... Г. Караславов, Избр. съч. II, 271. Дядо му кара вече деветдесетте.
◊ Деветдесет и девет. Разг. Извънредно много или най-различни. Те, като искат, могат да измислят деветдесет и девет командировки. Ал. Константинов, Знаме, 1896, бр. 16, 2. Докарвам / докарам (донасям / донеса, нося) вода от деветдесет и девет реки. Разг. Привеждам най-различни доводи и доказателства, за да докажа правотата на нещо или да убедя някого в нещо. И Тодорий започна от деветдесет и девет реки да носи вода, за да убеждава татя, че по-добре ще стори, ако даде някому машината под наем или ако я продаде. Ст. Чилингиров, ХНН, 222. Не са сто чавки, царо, а са деветдесет и девет. Диал. Употребява се, когато някой взема за истина някаква голяма лъжа, някакво силно преувеличение.