ДЕВЕТДЕСЀТИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Числ. редно от деветдесет. Тази вечер е деведесетото представление на пиесата.
2. Като същ. деветдесета ж. Само с числ. бройно. Една част от нещо, разделено на деветдесет равни части. Седем деветдесети, умножени по осемнадесет, дават едно цяло и две пети. Δ Две деветдесети.