ДЕВЕТО̀РКА ж. 1. Деветка. Чакай, тия дяволски книги не идат .. де сега да имах една деветорка! Ив. Вазов, Съч. VIII, 36. Деветорката е написана по-красиво. Δ С деветорката пътувам до университета.

2. Група от девет души или от девет предмета.


Източник: Речник на българския език (онлайн)