ДЕВЍЧИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Девически. Прекрасният девичи образ,.., огрян от мартенското слънце, .., се изправи срещу минаващия край нея другар. З. Сребров, Избр. разк., 97. На петнадесет години тя се омъжила и върху крехките девичи плещи паднало тежкото семейно бреме. Ал. Гетман, ВС, 340-341. Девичите вълнения, който обхващат Татяна в очакване да чуе присъдата на Онегин, Пушкин предава със забележителен психологизъм. Лит. X кл, 20. Ние ще им изложим .. промените, що са се случили през миналата учебна година, относително до учителското тяло, до учениците на централното, както и на девичето и първоначалните тукашни училища. В. Берон, С, 3.