ДЕВО̀ЙКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Девически (в 1 знач.). Бръмна пак стрела и прониза / девойкини гърди дълбоко. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 78. Подухнал е ветър, / подухнал е буйно,/ та ми е подигнал / дивойкино магдан:/ девойкино лице — / като ясно слънце. Нар. пес., СбНУ XLIV, 365.