ДЕЛИОРМА̀НЕЦ, мн. -нци, м. Лице, което е родено или живее в Делиормана, област в Североизточна България, наричана сега Лудогорие. Делиорманците го приближиха и поздравиха. Ив. Вазов, Съч. ХII, 131. Колкото и див да беше делиорманецът, спретнатият човек с умното лице му вдъхваше неволна почит. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 394.


Източник: Речник на българския език (онлайн)