ДЖИВГА̀Р1, мн. -и, м. Диал. Врабче. Над мене се събират на облаци дживгарите и чавките, наоколо се стрелкат чучулиги. Й. Вълчев, РЗ, 173.
— От тур. civce, civer, civciκ.
ДЖИВГА̀Р2, мн. -и, м. Диал. 1. Два чифта волове, впрегнати в една кола или плуг; чивгар, четворка. Качихме ся на планината с дживгар. Н. Геров, РБЯ I, 288.
2. Втори чифт волове или биволи за изкарване тежък товар по стръмнина (Л. Андрейчин и др., БТР).
— От гр. ζευγάρι 'чифт, двойка'. — Друга форма: з е в г а̀ р.