ДЖИГАРЯ̀СВАМ, -аш, несв.; джигаря̀сам, -аш, св., прех. Диал. Удрям много силно някого или нещо веднъж или няколко пъти. До него [учителя] имаше един дълъг прът, кой стигаше до нас и вай на оназ глава, която си мръднеше очите настрана — о̀ сахат го джигарясваше с пръта. Ил. Блъсков, ЗК, 32. джигарясвам се, джигарясам се страд.