ДЖОНГОЛО̀З м. Диал. 1. Сбърчен, дрипаво облечен обикн. слаб човек; дрипльо (Ст. Младенов, БТР).

2. Пренебр. Обикн. в съчет. със с т а р, д ъ р т. Развратник; пергиш. Жените се кикотат, момчетата си подмигват, а старите джонголозе не знаят и какво да избълват. Л. Каравелов, Съч. V, 189.

— От тур. congalaz 'стара жена'. — Друга форма: д ж а н г о л о̀ з.


Източник: Речник на българския език (онлайн)