ДОКОВА̀ВАМ, -аш, несв.; докова̀, -èш, мин. св. -а̀х, св., прех. Кова и това, което е останало да се кове; кова всичко докрай. И десницата корава, / дигната по навик стар, / неуморно доковава / всепобедния ханджар. Н. Хрелков, ДД, 56. доковавам се, докова се страд.