ДОКУСУРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; докусуря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Изработвам, нагласявам докрай; дотъкмявам. докусурявам се, докусуря се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)