ДОКУЦУ̀КВАМ, -аш, несв.; докуцу̀кам, -аш, св., непрех. С куцукане стигам до някъде. — Петко, булка, чакайте — приближи се на крачка от тях баба Габювица. Докуцука и Караколювица. М. Яворски, ХСП, 270.
