ДОМОНАЕМА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Наемател на дом, на къща. Вторият от тези актове — актът от 1876 г. унищожил десетфунтовия ценз и дал избирателно право на всички домонаематели от мъжкия пол, които плащат налог в полза на бедните, но можел да се прилага само към големите градове, които получили муниципална грамота по закона от 1835 г. Пряп., 1903, бр. 4, 3.